Постинг
08.02.2014 15:31 -
Обичаш стандартно
Обичам те !
Не,не бързай да си тръгваш.Не бързай да изтрелваш хиляди думи в минута,как е лудост.Не бързай да търсиш причината...
Не те обичам банално,по онзи начин в който можеш да живееш удобно с години.Нито монотонно бих седнала да ти посвещавам стихове.Няма да прочетеш от мен и един любовен ред.Няма да получиш подарък за Св.Валентин,нито за някой друг празник,който ме задължава да ти показвам чувствата си.Няма да ти звъня,когато съм слаба и няма да ти се скарам,когато закъсняваш за среща,защото ще съм благодарна,че си там.Няма да изливам върху теб обяснения,защото знам преходността на думите.Няма да ревнувам от никоя,защото те нямам както тя.Не се налага да ми подаряваш рози-мразя ги и без друго.Няма да те водя на пазар,защото можем да се целуваме на светофара на някой оживен булевард.Няма да позволя да се скараме.Така наранява несъзнателната болка от казаното.Не искам да те боли и за час.Не бих позволила нещо да ти се случи,заради мен,затова няма да чуеш,когато съм зле.Голямо момиче съм,ще се оправя !
Не те обичам достатъчно,че за да ме обичаш и ти.Ти не можеш толкова.Станал си мързелив,защото години обичаш стандартно.Защото си се намърдал във връзка от която нищо емоционално няма да излезе.Защото навикът е опоскал първоначалното ти влюбване,оставяйки ти само заблудата.Дори не знам колко е капацитетът ти на любов.Може и той да се е самозаблудил,по пътя.
Нищо.
Аз пак те обичам.
Не,не бързай да си тръгваш.Не бързай да изтрелваш хиляди думи в минута,как е лудост.Не бързай да търсиш причината...
Не те обичам банално,по онзи начин в който можеш да живееш удобно с години.Нито монотонно бих седнала да ти посвещавам стихове.Няма да прочетеш от мен и един любовен ред.Няма да получиш подарък за Св.Валентин,нито за някой друг празник,който ме задължава да ти показвам чувствата си.Няма да ти звъня,когато съм слаба и няма да ти се скарам,когато закъсняваш за среща,защото ще съм благодарна,че си там.Няма да изливам върху теб обяснения,защото знам преходността на думите.Няма да ревнувам от никоя,защото те нямам както тя.Не се налага да ми подаряваш рози-мразя ги и без друго.Няма да те водя на пазар,защото можем да се целуваме на светофара на някой оживен булевард.Няма да позволя да се скараме.Така наранява несъзнателната болка от казаното.Не искам да те боли и за час.Не бих позволила нещо да ти се случи,заради мен,затова няма да чуеш,когато съм зле.Голямо момиче съм,ще се оправя !
Не те обичам достатъчно,че за да ме обичаш и ти.Ти не можеш толкова.Станал си мързелив,защото години обичаш стандартно.Защото си се намърдал във връзка от която нищо емоционално няма да излезе.Защото навикът е опоскал първоначалното ти влюбване,оставяйки ти само заблудата.Дори не знам колко е капацитетът ти на любов.Може и той да се е самозаблудил,по пътя.
Нищо.
Аз пак те обичам.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
