Постинг
25.01.2014 17:23 -
Срещи в (с) Градския...
Липсата на книжка те кара да прибягваш до повече социални среди.Нямам предвид да си направиш повече от един профил във всякаквите му там социални мрежи.Пътуването с градския транспорт върши същата работа.Че и по-добра !
Изчислих,че седмично прекарвам 3 часа и 15 мин. в метрото и още 1 час и 10 мин. в автобус 280.Както се досещаш съм от столицата,което увеличава необходимостта ми от ползването на транспорт,ако не искам да вървя километри пеш ( случвало се е и да искам де,но в крайни случай на депресия и прекалена еуфория,която не би ми позволила пълноценен социален контакт ).Та при ежедневните ми сблъсъци с перфоратори,контрольори и сърдити чичковци-шофьори,няма как да не изградиш имунитет към околните.Онзи непокизъм,когато те изблъскат или ""не ти дават"" да слезнеш.Онзи тотален игнор към позьорското поведение на някоя лигава мърла или селския манталитет на поредния псевдо-пич.
Но подобно на всяко пътешествие,независимо дали става въпрос за хиляди километри или за няколко метра,във всеки курс,на моята спирка,се качва по един...Познавам го по излъчването.Не винаги уверен,не винаги ставащ.Често сам.Слушащ ,типичната за облеклото му, музика.Стои и се оглежда.Не знае разписанието,защото пак не си е направил труда да погледне в нета или пък е погледнал,но така се замотал пред огледалото,че го видял как минава пред него.Не е с компания,защото отива на лекции,на тренировки или да се срещне с нея.Няма билет,нито карта.Това обяснява тревожното му дебнене,когато се качи.Не заглежда момичета.Има си по-важна работа,ако не иска да му отнесат главата с 20 кинта.Гледам го втренчено през повечето време,зациклила върху техно сет.Правя му психологически профил.Дрехи,поведение,усмивка.Всъщност последното го виждам,когато уж неволно се блъсна в него.Е,така се блъскам,че няма как да не ми се усмихне,освен ако не му е бил ужасен ден,но дори тогава неспокосаността ми, би му оправила настроението.Рядко слиза преди мен.Ако пък се случи,продължавам да го зяпам нагло през прозореца с надеждата периферното му зрение да е добро.Когато вече тотално сме се разминали по софийските улици и булеварди,го оставям като перфориран билет-да го вземе друг.После се запътвам към следващата среща.Аз за разлика от него,знам добре разписанията и не ми се налага да чакам,освен в крайни случай на мархмурлук от предната вечер или не звъненето на алармата сутрин ( тогава съм изключително бавна... ).Така се срещам с Градския,а той се среща с мен-една софийска,транзитна история.
Изчислих,че седмично прекарвам 3 часа и 15 мин. в метрото и още 1 час и 10 мин. в автобус 280.Както се досещаш съм от столицата,което увеличава необходимостта ми от ползването на транспорт,ако не искам да вървя километри пеш ( случвало се е и да искам де,но в крайни случай на депресия и прекалена еуфория,която не би ми позволила пълноценен социален контакт ).Та при ежедневните ми сблъсъци с перфоратори,контрольори и сърдити чичковци-шофьори,няма как да не изградиш имунитет към околните.Онзи непокизъм,когато те изблъскат или ""не ти дават"" да слезнеш.Онзи тотален игнор към позьорското поведение на някоя лигава мърла или селския манталитет на поредния псевдо-пич.
Но подобно на всяко пътешествие,независимо дали става въпрос за хиляди километри или за няколко метра,във всеки курс,на моята спирка,се качва по един...Познавам го по излъчването.Не винаги уверен,не винаги ставащ.Често сам.Слушащ ,типичната за облеклото му, музика.Стои и се оглежда.Не знае разписанието,защото пак не си е направил труда да погледне в нета или пък е погледнал,но така се замотал пред огледалото,че го видял как минава пред него.Не е с компания,защото отива на лекции,на тренировки или да се срещне с нея.Няма билет,нито карта.Това обяснява тревожното му дебнене,когато се качи.Не заглежда момичета.Има си по-важна работа,ако не иска да му отнесат главата с 20 кинта.Гледам го втренчено през повечето време,зациклила върху техно сет.Правя му психологически профил.Дрехи,поведение,усмивка.Всъщност последното го виждам,когато уж неволно се блъсна в него.Е,така се блъскам,че няма как да не ми се усмихне,освен ако не му е бил ужасен ден,но дори тогава неспокосаността ми, би му оправила настроението.Рядко слиза преди мен.Ако пък се случи,продължавам да го зяпам нагло през прозореца с надеждата периферното му зрение да е добро.Когато вече тотално сме се разминали по софийските улици и булеварди,го оставям като перфориран билет-да го вземе друг.После се запътвам към следващата среща.Аз за разлика от него,знам добре разписанията и не ми се налага да чакам,освен в крайни случай на мархмурлук от предната вечер или не звъненето на алармата сутрин ( тогава съм изключително бавна... ).Така се срещам с Градския,а той се среща с мен-една софийска,транзитна история.
Тагове:
Вълнообразно
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Въплъщаване на митоса
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Въплъщаване на митоса
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
