Постинг
22.08.2013 18:16 -
На него му трябваше тя...
На него не му трябваше някоя различна.
На него му трябваше тя.
Защото единствена познаваше недостатъците му до отвращение.Защото знаеше къде да търси преимуществата му.Защото той бе едно уплашено момче,чийто страх се криеше в невъзможността друг да го приеме , както тя.Затова се бе вкопчил в нея,макар и да беше отминала.Затова спеше на гарите и обикаляше площадите.Търсеше я ,само както един отчаян би могъл да търси.Понякога го мислех за обсебен.Съвсем сериозно ! Говорехме си както обикновенно,а той се стряскаше от някоя дума и се отнасяше в миналото им,и често това отнасяне продължаваше цялата нощ.В първите няколко дни не виждах смисъл в това,даже го намирах за безумен,но после...После сякаш и мен ме заболя от неговата болка.От безсилието,което се бе внедрило на дълбоко и не му позволяваше да съществува нормално.Не беше влюбен,обаче.Обичаше я,но не искаше да бъдат отново заедно.Така си му беше добре.В спомените им удобно се простираше и ако никой не го закачаше,сигурно би изкарал цял живот.Дори вече не ми беше странен.Толкова бях свикнала с апатичните му кризи,че несъзнателно бях техен съучастник.
Как да искаш любов от такъв човек ? Какво повече да му вземеш ? Та на него му бяха останали две-три цигари и полупразна бутилка уиски.От целият човек беше останало само отминалото...
На него му трябваше тя.
Защото единствена познаваше недостатъците му до отвращение.Защото знаеше къде да търси преимуществата му.Защото той бе едно уплашено момче,чийто страх се криеше в невъзможността друг да го приеме , както тя.Затова се бе вкопчил в нея,макар и да беше отминала.Затова спеше на гарите и обикаляше площадите.Търсеше я ,само както един отчаян би могъл да търси.Понякога го мислех за обсебен.Съвсем сериозно ! Говорехме си както обикновенно,а той се стряскаше от някоя дума и се отнасяше в миналото им,и често това отнасяне продължаваше цялата нощ.В първите няколко дни не виждах смисъл в това,даже го намирах за безумен,но после...После сякаш и мен ме заболя от неговата болка.От безсилието,което се бе внедрило на дълбоко и не му позволяваше да съществува нормално.Не беше влюбен,обаче.Обичаше я,но не искаше да бъдат отново заедно.Така си му беше добре.В спомените им удобно се простираше и ако никой не го закачаше,сигурно би изкарал цял живот.Дори вече не ми беше странен.Толкова бях свикнала с апатичните му кризи,че несъзнателно бях техен съучастник.
Как да искаш любов от такъв човек ? Какво повече да му вземеш ? Та на него му бяха останали две-три цигари и полупразна бутилка уиски.От целият човек беше останало само отминалото...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
