Никога не гледах прогнозата за времето.Никога не си носех чадър,нито слънчева шапка,нито връхна дреха за през лятото.А когато се случеше някоя буря или горещ летен ден,просто се скривах някъде или си слагах качулката.И в любовта бях същата.Не разчитах на прогнози или предположения.Тръгвах беззащитно към бурята ,с надеждата този път потопът да закъснее,а вятърът да не е толкова силен,че да разроши косата ми.Надявах се да няма слънце,опожаряващо кожата или студ,смразяващ клетките.Не бях предпазлива,защото природните бедствия не ме плашеха.Можех да се удавя или да слънчасам,но нали щеше да е от обич.От чувство.Какво са няколко мръсни петна по бялата риза или няколко снежинки върху обувките ? Едно,две,може би повече изгаряния по най-чувствителните места,които вероятно щяха да минат за седмица.Кичури разбъркани от вятъра и облачно настроение,с предпоставка за дъжд.Отново за малко.Какво е това за любовта,ако не самата любов ?!