Пресъхващо гърло.От социално-модернистични (ай) вдъхновения.Имаш нужда от напитка.Ама и тя да я „ай“,че да не слезнеш от захарния пиедестал на захаросаните си идеали.Нетърпеливо разбиваш  бациликус булгарикус в дясната си ръка.Лявата е за разовори,чатове и непотребни приложения.  Айрян! Ама без баница,че е мазна от лицемерието на обкръжението ти.Солено-кисела жилка в този,така сладък ден.Потънал в омаята на технологичното, не разбираш кога ескалаторът теомотава в стълбовидната си структура.Писък от разхвърчащи се в пространството „ай“ придобивки. Падаш ,подобно на батерия,прекарала последния си половин час в нета.Токчета се засуетяват около безащитната ти особа.Две анаболни ръце те вдигат от стъкления под и понечват да те сложат да седнеш на диванче.

„Неее!“

Ехо повтаря,баритонно плътен глас.Охраната.Поглежда те с отвръщение и явна ирония.Гаден поглед.Поглеждаш се и ти.Черното палто  е олято в айрян.Млечно бели капки се търулват от копчетата му...Буташ се в тълпата обезумяло.По-скоро да излезнеш от това абсурдно измерение.Не го искаш това общество ! Не ги искаш тези изкуствени Ай-ове.

„Ай сиктир !“

-последното,което mall-a чу ,преди плъзгащите му врати да се затворят...