Постинг
16.06.2013 00:29 -
Любовта и холерата се познават по симптомите...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1006 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2013 23:10
Прочетен: 1006 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.06.2013 23:10
Четвърти ден...
Може би и няколко часа ( щях да знам,ако батерията на часовника не беше изтекла ).
Точно толкова,откакто нищо не се е случвало.Все още лежа на онова легло и гледам тъпо нанякъде,а от време на време, си пускам някой също толкова тъп ТВ канал.Първоначалните симтоми попреминаха.Силната треска,изпадането в безтегловност и бодежите по цялото тяло, започнаха да си заминават.Безразличието към света,апатията,която само ме влошаваше и незначителните сили,сякаш ме напускаха постепенно.Пак беше мисъл.И смисъл.Но имаше по-блед цвят.Все още го исках до загуба на съзнание.Не розите му исках,а него.Просто той.Копнеех го до полудяване,а когато се чувствах достатъчно луда,плачех.Не...Не плачех,защото го нямах,а защото нямаше да го имам.При другите имаше надежда.Тук бе умряла преди да се роди.Затова се разболях.От любови,но от най-несподелените,обречените.Тръшна ме,подобно на холера.Имаше часове,в които така ме изпиваше,че се питах само дали ще живея.Отговорът винаги беше неговото име.Не ходих на лекар.Не исках да вижда прецеденти в лекарската си практика.Знаех какво ще ми каже-да си купя антибиотик,а не разбираше,че антибиотикът вече беше изпит.
Четири дни издържах без него.А трябва до края.От четири дни го обичам по- малко и повече едновременно.Презирам го и го възхвалявам.Опитвам се да го изтръгна и да го запазя вътре в мен.Да го преодолея непреодолимо.Като вирус ...
Може би и няколко часа ( щях да знам,ако батерията на часовника не беше изтекла ).
Точно толкова,откакто нищо не се е случвало.Все още лежа на онова легло и гледам тъпо нанякъде,а от време на време, си пускам някой също толкова тъп ТВ канал.Първоначалните симтоми попреминаха.Силната треска,изпадането в безтегловност и бодежите по цялото тяло, започнаха да си заминават.Безразличието към света,апатията,която само ме влошаваше и незначителните сили,сякаш ме напускаха постепенно.Пак беше мисъл.И смисъл.Но имаше по-блед цвят.Все още го исках до загуба на съзнание.Не розите му исках,а него.Просто той.Копнеех го до полудяване,а когато се чувствах достатъчно луда,плачех.Не...Не плачех,защото го нямах,а защото нямаше да го имам.При другите имаше надежда.Тук бе умряла преди да се роди.Затова се разболях.От любови,но от най-несподелените,обречените.Тръшна ме,подобно на холера.Имаше часове,в които така ме изпиваше,че се питах само дали ще живея.Отговорът винаги беше неговото име.Не ходих на лекар.Не исках да вижда прецеденти в лекарската си практика.Знаех какво ще ми каже-да си купя антибиотик,а не разбираше,че антибиотикът вече беше изпит.
Четири дни издържах без него.А трябва до края.От четири дни го обичам по- малко и повече едновременно.Презирам го и го възхвалявам.Опитвам се да го изтръгна и да го запазя вътре в мен.Да го преодолея непреодолимо.Като вирус ...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
