Постинг
17.06.2013 22:58 -
Двете Българии
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1285 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2013 00:41
Прочетен: 1285 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 18.06.2013 00:41
Видях протестта отблизо.
Целият онзи бунт,идващ директно отвътре.
Една първичност,която иска да бъде видяна..Една непримиримост,която иска да бъде разбрана.Един глас,който трябва да бъде чут....
Сякаш бяха излезли от кожите си.Кръвтта в жилите им,толкова силно кипеше,че прозираше под тях.Не беше просто форма на духа,а сила.Сила,държана дълго някъде из тялото и чакаща момента.Бяха много.Различни.Мнозинство.Трибагрениците им се вееха над главите,а думите им скандираха мощно и оставяха продължително ехо.Имаха пожари в очите си.Цялото недоволсво, търпяно с години.Цялото мълчание и ощетяване.Сега тези хора,бяха готови на бунт.Бунтовници.Но в онзи прекрасен смисъл,който ще доведе до промяната.До по-добрият живот и по-очакваното бъдеще.
Но...
""Но""-то винаги се появяваше.Увлечена от категоричната гражданска позиция на съгражданите си,не разбрах кога се осъзнах.Или ме осъзнаха...Седяха на един външен бар и се наливаха с нещо.Гледаха с недоумение протеста,но не участваха в него.Скъпите дрехи и евтиният манталитет не им го позволяваха.Описваше се една дъга на лицето им,нещо между иронична усмивка и тъпа усмивка.Очевидно бяха ""над нещата"".И защо не ?! Та нали нашите данъци купуваха колите и вилите им.Нали нашите протести,утре щяха да осигурят и тяхното бъдеще.Ние щяхме да го направим и за тях...
Прибрах се раздвоена.Раздвоена от двете ни Българии.Коя щеше да надделее? Тази на гражданите или тази на измисления хайлайф.Беше ми трудно да кажа още..Въпреки,че дълбоко ми се искаше вече да знам отговора.
Целият онзи бунт,идващ директно отвътре.
Една първичност,която иска да бъде видяна..Една непримиримост,която иска да бъде разбрана.Един глас,който трябва да бъде чут....
Сякаш бяха излезли от кожите си.Кръвтта в жилите им,толкова силно кипеше,че прозираше под тях.Не беше просто форма на духа,а сила.Сила,държана дълго някъде из тялото и чакаща момента.Бяха много.Различни.Мнозинство.Трибагрениците им се вееха над главите,а думите им скандираха мощно и оставяха продължително ехо.Имаха пожари в очите си.Цялото недоволсво, търпяно с години.Цялото мълчание и ощетяване.Сега тези хора,бяха готови на бунт.Бунтовници.Но в онзи прекрасен смисъл,който ще доведе до промяната.До по-добрият живот и по-очакваното бъдеще.
Но...
""Но""-то винаги се появяваше.Увлечена от категоричната гражданска позиция на съгражданите си,не разбрах кога се осъзнах.Или ме осъзнаха...Седяха на един външен бар и се наливаха с нещо.Гледаха с недоумение протеста,но не участваха в него.Скъпите дрехи и евтиният манталитет не им го позволяваха.Описваше се една дъга на лицето им,нещо между иронична усмивка и тъпа усмивка.Очевидно бяха ""над нещата"".И защо не ?! Та нали нашите данъци купуваха колите и вилите им.Нали нашите протести,утре щяха да осигурят и тяхното бъдеще.Ние щяхме да го направим и за тях...
Прибрах се раздвоена.Раздвоена от двете ни Българии.Коя щеше да надделее? Тази на гражданите или тази на измисления хайлайф.Беше ми трудно да кажа още..Въпреки,че дълбоко ми се искаше вече да знам отговора.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 99
