Постинг
24.01.2014 00:48 -
Вчера си направих аутопсия...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1385 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2014 09:05
Прочетен: 1385 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 24.01.2014 09:05
Не,не се шегувам...
Чувствах се мъртва от известно време.Мълчах,гледах със затворени очи (не) случващи се неща.Чувах и прашинките по дървения шкаф.Бях притежател на изострени сетива,нещо което през целият ми досегашен живот липсваше.
Затова,когато дойде моментът, не се поколебах.
Както и си мислех,под бледия пласт кожа,открих емоционална развалина.
Мозъкът ми беше лабиринт от минало.Спомени с неясен произход,""бели петна"" и дежа вю-та с ни най-малка подправеност.Чак болеше без болка.
Очите ми,толкова малко бяха плакали,че засушаването им,водеше до зловеща изпитост и безизразност.Това бе от непоказването на слабости,които в последствие се превърнаха в страхове.
Устните ми и сега бяха готови да целунат,но безмълвно се усмихваха,неспособни дори да извикат.
Стигайки до сърцето, се отказах да надничам в него.Една огромна кухина зееше насред вени и артерии.Не беше разбиване.Разбиването щеше да причини по-малки последици.Тук няколко мъже си бяха играли на война и така бяха разбили,че дълго гледах преди да заключа ; ""Сърцето е!"" А то наивното,се беше влюбвало два пъти и беше забравило да си сложи шлема.И те ""Бум,бум "" ,та го разтреляли до обезобразяване.Да не мога и да си го позная...
Белия и черният ми дроб се конкурираха.Единият бе отровен от цигарите,другият от алкохола.Не можех да преценя,чии щети са по-големи.Пушех,когато исках сърцето ми да спре.Пиех,когато исках да забравя,че имам сърце.
Ръцете ми бяха умалели от прегръдки на незаслужили ги.Толкова допири и толкова в нищото.Пръстите ми се бяха изморили от докосвания и нежности,раздадени на никой.
В стомаха си открих последните препарирани пеперуди на първоначалния копнеж по някого.Що за наивност ?
Още сякаш усещах болката от вътрешната част на бедрата,предизвикана в онези нощи на сладострастие.Моментите на Ин и Ян,оставящи краткотрайни оргазмени спомени.
Краката ми пазеха тичането по неподходящи мъже.Да бягаш и да се връщаш,да оставаш и после пак да търсиш финални прави.Заради какво ?
* * *
След края не ме и болеше.Една рутина лежеше на холната маса,а в ръката и - нож за декорация на плодове.Нямаше страшно.Малко кръв и много спомени...
Чувствах се мъртва от известно време.Мълчах,гледах със затворени очи (не) случващи се неща.Чувах и прашинките по дървения шкаф.Бях притежател на изострени сетива,нещо което през целият ми досегашен живот липсваше.
Затова,когато дойде моментът, не се поколебах.
Както и си мислех,под бледия пласт кожа,открих емоционална развалина.
Мозъкът ми беше лабиринт от минало.Спомени с неясен произход,""бели петна"" и дежа вю-та с ни най-малка подправеност.Чак болеше без болка.
Очите ми,толкова малко бяха плакали,че засушаването им,водеше до зловеща изпитост и безизразност.Това бе от непоказването на слабости,които в последствие се превърнаха в страхове.
Устните ми и сега бяха готови да целунат,но безмълвно се усмихваха,неспособни дори да извикат.
Стигайки до сърцето, се отказах да надничам в него.Една огромна кухина зееше насред вени и артерии.Не беше разбиване.Разбиването щеше да причини по-малки последици.Тук няколко мъже си бяха играли на война и така бяха разбили,че дълго гледах преди да заключа ; ""Сърцето е!"" А то наивното,се беше влюбвало два пъти и беше забравило да си сложи шлема.И те ""Бум,бум "" ,та го разтреляли до обезобразяване.Да не мога и да си го позная...
Белия и черният ми дроб се конкурираха.Единият бе отровен от цигарите,другият от алкохола.Не можех да преценя,чии щети са по-големи.Пушех,когато исках сърцето ми да спре.Пиех,когато исках да забравя,че имам сърце.
Ръцете ми бяха умалели от прегръдки на незаслужили ги.Толкова допири и толкова в нищото.Пръстите ми се бяха изморили от докосвания и нежности,раздадени на никой.
В стомаха си открих последните препарирани пеперуди на първоначалния копнеж по някого.Що за наивност ?
Още сякаш усещах болката от вътрешната част на бедрата,предизвикана в онези нощи на сладострастие.Моментите на Ин и Ян,оставящи краткотрайни оргазмени спомени.
Краката ми пазеха тичането по неподходящи мъже.Да бягаш и да се връщаш,да оставаш и после пак да търсиш финални прави.Заради какво ?
* * *
След края не ме и болеше.Една рутина лежеше на холната маса,а в ръката и - нож за декорация на плодове.Нямаше страшно.Малко кръв и много спомени...
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 99
