Постинг
28.07.2013 00:24 -
Не знаех каква игра играеше...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2013 22:33
Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.07.2013 22:33
Не знаех каква игра играеше.
Толкова предцизно местеше фигурите по дъската,че ми отнемаше часове,докато разбера ходовете му.Бяха ходове на умен мъж.Глупак не би сменял тактиките си всеки ден,нито би губил време в постигане на целите си.Беше търпелив.Знаеше,че ако пришпори играта,шанса да я загуби ще надделее.Внимателно преценяваше ситуациите.Гледаше зорко противника ( в случая мен,напоследък мен и попринцип мен ),следейки изражението на лицето му,сякаш запечатваше всяка мимика или жест.Вдъхваше доверие.Като диво животно преди да нападне плячката си.Покорно присвиваше очите си,увервайки те чрез тях ,че си в безопасност.Всъщност беше всичко друго ,но не и в безопасност.Блъфираше.Тогава,когато бях готова да му дам всичко.Тогава,когато усещаше,че чарът му е по-силен от всяко мое ""не"".Успяваше да ме обърка,а противник,който успява да те обърка беше 1/2 победител.Беше парадоксално да играеш игра с ясен изход.Беше нелепо да предприемаш ходове,когато знаеха всички твои.
И все пак имаше нещо в тази негова прозрачност.Нещо,което не ме беше отказало още от него...
Толкова предцизно местеше фигурите по дъската,че ми отнемаше часове,докато разбера ходовете му.Бяха ходове на умен мъж.Глупак не би сменял тактиките си всеки ден,нито би губил време в постигане на целите си.Беше търпелив.Знаеше,че ако пришпори играта,шанса да я загуби ще надделее.Внимателно преценяваше ситуациите.Гледаше зорко противника ( в случая мен,напоследък мен и попринцип мен ),следейки изражението на лицето му,сякаш запечатваше всяка мимика или жест.Вдъхваше доверие.Като диво животно преди да нападне плячката си.Покорно присвиваше очите си,увервайки те чрез тях ,че си в безопасност.Всъщност беше всичко друго ,но не и в безопасност.Блъфираше.Тогава,когато бях готова да му дам всичко.Тогава,когато усещаше,че чарът му е по-силен от всяко мое ""не"".Успяваше да ме обърка,а противник,който успява да те обърка беше 1/2 победител.Беше парадоксално да играеш игра с ясен изход.Беше нелепо да предприемаш ходове,когато знаеха всички твои.
И все пак имаше нещо в тази негова прозрачност.Нещо,което не ме беше отказало още от него...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
