Беше минало достатъчно време,за да се пристрастя.Приличаше много на онази зависимост към цигарите или алкохола,само че не тровеше дробовете ти.Разяждаше всичко.Наред.Първо с очаквания,после с надежди,накрая със заблуди.Знаех какво е да обичаш.Бях го правила,бях се и проваляла.И от това бягах.За да не се повтори.Но уви...Настигна ме неговата пагубна наглост и увереност,за да ме повлече след себе си.Виждахме се.От известно време.И за малко.Откровенно-правехме просто секс.Нямаше обещания,вричания,осъдителност.Нямаше чувства,срещи и съдбоносни мотиви.Нямаше какво да се изгуби.Беше само погубване.Взаимно лекувахме самотите си и незнаех коя бе по страшната-тази,да нямаш никой до себе си или тази да имаш.Бяхме две страни на една монета.Ези и тура,които никога нямаше да се срещнат.Не и по онзи начин да бъдат една до друга.Не бяхме половинки на едно цяло.Не бяхме пъзел,чакащ да бъде сглобен.Бяхме може би,две фигури,които нямаха общо по между си.Те нямаха минало,нямаше и бъдеще да имат,защото бяха полюсни.Единственият начин да бъдат заедно бе самоунищожението...