Постинг
12.09.2014 19:00 -
''Горчиво''-то между непознати...
Автор: booom
Категория: Тя и той
Прочетен: 1581 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2014 19:03
Прочетен: 1581 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 12.09.2014 19:03
Попаднах случайно на сватбата и.Някой ще го нарекат случайност,други предопределеност,но каквото и да беше,аз трябваше да бъда там в онзи момент.Не бих занимавала себе си с това да анализирам нея.Беше параграф от онази част в живота ми,която се пълни от мисли,спомени и всичко за него.Или беше параграф от неговия живот.Незнам.Но в този момент,тя не принадлежеше към нито едното вече.
Бялата рокля и привидното щастие.Хванатата ръка и фалшивата усмивка.Добрият грим и тъжния поглед.Винаги щеше да носи в себе си манталитета на момичето от малкия град закърмено с идеологията за големия такъв.Винагии щеше да иска повече от добра работа и средна заплата.Още,когато се премести преди години и ""режеше"" квартални хлапаци,още преди да преспи с гаджето ми ( бившето ми гадже ! ) и още преди да температурата на тялото и да е свикнала с климата на безпощадния градски живот,знаеше,че ще се омъжи за мутра.Клубове,апартаменти и коли занимаваха невръстното студентско внимание.Резултата дойде години по-късно,но дойде.Под 25г,с нищо и никакво положение в обществото,с незавършено висше и променливо настроение,същата тази нискоморална персона чака дете и се омъжва за мутра.Идилия...
Видях как трепетно държи химикала ,с който оковечава ""любовта"" си.Видях и неговия недоумяващ,анаболен поглед,който в промеждутъка от аплодисменти и възгласите ""Горчиво"",все още не вярва на случващото се.Няма и да повярва.
Не си даваха сметка.Или може би той и даваше,но само онази банковата,която един ден щеше да се източи,да инфлацира или да пропилее в името на някой от пороците си.Нищо друго не бе дадено.Нямаше я онази любов, личаща си изпод дрехите.Нямаше го онова обожание към другия,което изпълва.Нямаше го копнежа.Сякаш си казваха ""Да"" двама непознати.""Да"" за среща.""Да"" за пиене на чай.""Да"" за щипка сол назаем.Излъчваха по скоро ""Не"".Не се искаха.Не се копнееха.Не биха умряли един за друг.И не смъртта да тръгне да ги разделя,по-скоро трябваше нещо,което да ги събира.
Не стоях до края.Неканенените гости трябваше да си тръгнат преди да са останали малко хора,за да могат да си спестят унижението от пияни роднини и псевдо приятели.Запреплитах трезво кецове по жълтите,столични павета.Държах в ръката си един,опакован в червено ,шоколадов бонбон ,с който една възрастна дама ме почерпи пред гражданското.Замислих се как обожавам ""пияни вишни"",опаковани в червено и как мразя лицемерието.После ми нахлу и темата за любовта.И си го запредставях него .Човекът.Този мой шоколадов бонбон,с който ще си ядем много ""пияни вишни"" на някой бордиур.Ще си казваме ""Да"" по няколко пъти в минутата.Ще бъдем заедно и без бяла рокля и без добър грим,и без свидетели на любовта ни.
Представих си го.
После изядох бонбона.
Беше вкусен...
Бялата рокля и привидното щастие.Хванатата ръка и фалшивата усмивка.Добрият грим и тъжния поглед.Винаги щеше да носи в себе си манталитета на момичето от малкия град закърмено с идеологията за големия такъв.Винагии щеше да иска повече от добра работа и средна заплата.Още,когато се премести преди години и ""режеше"" квартални хлапаци,още преди да преспи с гаджето ми ( бившето ми гадже ! ) и още преди да температурата на тялото и да е свикнала с климата на безпощадния градски живот,знаеше,че ще се омъжи за мутра.Клубове,апартаменти и коли занимаваха невръстното студентско внимание.Резултата дойде години по-късно,но дойде.Под 25г,с нищо и никакво положение в обществото,с незавършено висше и променливо настроение,същата тази нискоморална персона чака дете и се омъжва за мутра.Идилия...
Видях как трепетно държи химикала ,с който оковечава ""любовта"" си.Видях и неговия недоумяващ,анаболен поглед,който в промеждутъка от аплодисменти и възгласите ""Горчиво"",все още не вярва на случващото се.Няма и да повярва.
Не си даваха сметка.Или може би той и даваше,но само онази банковата,която един ден щеше да се източи,да инфлацира или да пропилее в името на някой от пороците си.Нищо друго не бе дадено.Нямаше я онази любов, личаща си изпод дрехите.Нямаше го онова обожание към другия,което изпълва.Нямаше го копнежа.Сякаш си казваха ""Да"" двама непознати.""Да"" за среща.""Да"" за пиене на чай.""Да"" за щипка сол назаем.Излъчваха по скоро ""Не"".Не се искаха.Не се копнееха.Не биха умряли един за друг.И не смъртта да тръгне да ги разделя,по-скоро трябваше нещо,което да ги събира.
Не стоях до края.Неканенените гости трябваше да си тръгнат преди да са останали малко хора,за да могат да си спестят унижението от пияни роднини и псевдо приятели.Запреплитах трезво кецове по жълтите,столични павета.Държах в ръката си един,опакован в червено ,шоколадов бонбон ,с който една възрастна дама ме почерпи пред гражданското.Замислих се как обожавам ""пияни вишни"",опаковани в червено и как мразя лицемерието.После ми нахлу и темата за любовта.И си го запредставях него .Човекът.Този мой шоколадов бонбон,с който ще си ядем много ""пияни вишни"" на някой бордиур.Ще си казваме ""Да"" по няколко пъти в минутата.Ще бъдем заедно и без бяла рокля и без добър грим,и без свидетели на любовта ни.
Представих си го.
После изядох бонбона.
Беше вкусен...
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
