Постинг
17.04.2014 21:08 -
Обичаха опаковано.На килограм.В калъп.
А понякога ми се искаше и мен да ме обичат.Ей така ,някак непринудено.Без условие.Без да бъда нечии заместител.Без обстоятелства.
Не си представях любовта.След фазите с бурите и ураганите,достигайки до пълна саморазруха,спрях да си я представям.Не ми пукаше как щеше да дойде и с какво.Не исках да знам за изпепеляващите и свойства,нито за времето след нея.Уморено ми беше да слушам за болката,раните и изгубването на душата.Бях го преживяла.Бегло бе минало през мен,като априлски дъжд преди Великден.За малко.Колкото да одраска сетивата,за да е спокойно,че е наранило.И после...Ами после продължих,носейки белега.Защото имаше драскотини,които не минават.
Често се питах защо хората слагаха любовта във форма.Защо търсеха границите и.Вероятно такива хора бяха ограничени от вътре навън.За пред другите усещаха света по изключителен начин,за сметка на гнилото под пластта епидермис.Беше жалко.И малко.Малко,за да живееш,но достатъчно да съществуваш.Парадоксалното беше,че тези хора уж обичаха.Опаковано.В калъп.На килограм.Който както си иска.
А мен понякога ми се искаше някой да ме обича.
Безплътно.
Всестранно.
Някак...
Често се питах защо хората слагаха любовта във форма.Защо търсеха границите и.Вероятно такива хора бяха ограничени от вътре навън.За пред другите усещаха света по изключителен начин,за сметка на гнилото под пластта епидермис.Беше жалко.И малко.Малко,за да живееш,но достатъчно да съществуваш.Парадоксалното беше,че тези хора уж обичаха.Опаковано.В калъп.На килограм.Който както си иска.
А мен понякога ми се искаше някой да ме обича.
Безплътно.
Всестранно.
Някак...
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 99
