Постинг
16.04.2014 16:15 -
До самоиздирване
Автор: booom
Категория: Тя и той
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2014 12:36
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 26.04.2014 12:36
Не съм била аз толкова много пъти,че стигнах до самоиздирване.
Търсеше се чувствителна и емоционална усмивка.Търсеха се две горящи очи и ръце,побиращи целият свят в шепите си.Търсеха се мили думи и жестове,които да бъдат подарени на нуждаещите се. Гледах се през някаква призма.
Студенокръвно подобие на човек.Желязна воля,заличила всяка слабост.Емоционална счупена стъкленица.Това,което беше останало,припознато като чувства или се беше изпотрошило до песъчинки или изобщо липсваше.Сякаш се бе изпарило.Имаше няколко усмивки,нито една не беше искрена.Имаше явно презрение,намиращо покой в дръзко изречение или дума.Имаше пошла увереност,която отблъскваше до дезориентиране.Имаше псевдо-емоции,псевдо-любови и псевдо-провали.Имаше нищо.
Трябваше да се намеря отново.Имах нужда от себе си,така както нямах нужда от никое друго човешко същество.Исках си нескопосаността,доброто възпитание и нелепите мечти.Исках си захарната незрялост и импулсивност.Исках да правя повече изненади и по-малко да разочаровам хората с истини,до които така или иначе щяха да стигнат.Исках да рисувам по стъклото пеперуди.Исках да се люлям пред блока.Исках да ме целуне на виенско колело.Исках да бъда момичето,а не жената.Исках да бъда емоция,не разум и истина,не преструвка.Исках да ме наранят....
Който ме е виждал,нека се свърже с мен.Нека изхвърли и хилядите маски.Нека махне грима.Нека ме хване за малката ръка и да ме поведе с него.Къде ли ? Имаше ли значение,къде щом и двамата щяхме да съм аз...
Търсеше се чувствителна и емоционална усмивка.Търсеха се две горящи очи и ръце,побиращи целият свят в шепите си.Търсеха се мили думи и жестове,които да бъдат подарени на нуждаещите се. Гледах се през някаква призма.
Студенокръвно подобие на човек.Желязна воля,заличила всяка слабост.Емоционална счупена стъкленица.Това,което беше останало,припознато като чувства или се беше изпотрошило до песъчинки или изобщо липсваше.Сякаш се бе изпарило.Имаше няколко усмивки,нито една не беше искрена.Имаше явно презрение,намиращо покой в дръзко изречение или дума.Имаше пошла увереност,която отблъскваше до дезориентиране.Имаше псевдо-емоции,псевдо-любови и псевдо-провали.Имаше нищо.
Трябваше да се намеря отново.Имах нужда от себе си,така както нямах нужда от никое друго човешко същество.Исках си нескопосаността,доброто възпитание и нелепите мечти.Исках си захарната незрялост и импулсивност.Исках да правя повече изненади и по-малко да разочаровам хората с истини,до които така или иначе щяха да стигнат.Исках да рисувам по стъклото пеперуди.Исках да се люлям пред блока.Исках да ме целуне на виенско колело.Исках да бъда момичето,а не жената.Исках да бъда емоция,не разум и истина,не преструвка.Исках да ме наранят....
Който ме е виждал,нека се свърже с мен.Нека изхвърли и хилядите маски.Нека махне грима.Нека ме хване за малката ръка и да ме поведе с него.Къде ли ? Имаше ли значение,къде щом и двамата щяхме да съм аз...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
