Блогът на Анич :: (С)нощна и столична.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.10.2015 14:50 - (С)нощна и столична.

Прочетен: 1262 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.10.2015 14:57

Нощна София. Улични лампи, водещи към тъмни барове. Мирис на мръсна газ и имитация на Тери Мюглер. Потропващи, по жълтите павета, токчета и влачене на стари конвърски. Смях от парка. Оглушително подпийнал и стряскащо малолетен. Клаксоните изпреварват колоедачите. Пешеходните пътеки размиват арт хора. Басове и цигарен дим се сливат подобно химическа реакция,но не в час по химия в 9-ти клас. Лъскави коли пред ""Радисън"" поставени като в някоя детска игра. Двама просещи надигат пластмасова бутилка от минерална вода, примесена със спирт. Мирис на есен и пържени кюфтета с лук. Повдига ти се, но не настроението, а цялата онази бира, дето я изпи на спирката, докато чакаше трамвая за към центъра. Ушите ти заглъхват в шумотевицата. Толкова много хора, а толкова малък град. Цветно е. Костюми от Мола и костюми от Илиенци. Ръчно ушит шал, небрежен кок и размазан черен молив, около очите. Чорапогащник с бримка, синя коса с удъжители и шапка идиотка, без да си идиот. Размити стереотипи. Като водоустойчива спирала на Максфактор. Натискащи се на една пейка. Полуголи в полусветлото. Непълнолетен копнеж или едва навършил пълнолетие. Обикаляща патрулка. Бавно. Да не изпусне нарушение, което го няма в закона. Изоставени стъклени бутилки. Този път здрави. Да вземе да изкара пари някой от тях, връщайки ги. Вместо да проси хляб и цигари. Самотно оставен блистер до кофа за боклук. Аналгин. За болки в главата от контрабанден алкохол. Айфони и мрежата. Сайтовете за запознанство без да се познаете никога. Статуси без татуси. Мисъл без смисъл. Бледи сенки в капана на диетата. Хлътнали скули, плашат минувачите. Привидно кокетничество за сметка на бедното облекло.Еманципация като разлъка при вида на касова бележка. Скрити страхове и явни пориви. Пошло поведение на лека жена. Проститутки с вчера извадена лична карта. Шофьорите над пътните знаци. Купените книжки и цената на един живот на улицата. Викове в тъмното. От радост. Първо влюбване. Очите ти не могат да асимилират цветовете на града. Озоваваш се под прожектора на контрастите. Мериш плюс и минус и се опитваш да се сетиш защо ти беше да идваш точно тук. После си отговаряш наум, сякаш е възможно някой да те чуе в тази шумотевица. Заради Животът и неспирния му поток в столицата. В малкия град, в селото, в провинцията това го няма. Няма и да го има,въпреки предиизборните обещания на кмета. И започваш да се чувстваш. Да се усещаш във въздуха от смог и първичния инстинкт на зимата.Вдишваш го цялото това градско недоразумение.Вдишваш го, ама ти харесва.

Нагоре