Постинг
24.09.2015 11:25 -
На мене ми се... ( стига до края )
*танцува,
ама едно такова бързо,динамично и неконтролируемо,че душата ми да влиза в конфликт с тялото.Изразително.С всички органи в ритъм. Сътворява ми се черна магия в бели дрехи...
*снима,
ама такива неща,дето другите имат извадени очи за тях. Злободневници. Просяк,дишащ лепило, майка пресичаща на червен светофар и двойка,целуваща се на пейката в мола.Абсурди ми се снимат. Български...
*рисува,
ама драсканици. Криви линии. Чипи носове и гримирани очи, Маскарад на боите за коса и тайвански дрехи.Счупени чаши и още по счупени човешки настроения. Лудници...
*тича под дъжда,
ама под оня,планинския,дето завалява върху ти и те мие до кост. Чисти те от пороците на съвремието.И да вали.Ама наистина много.Да удави що има лошо.
*обикаля,
ама по ония места. С многото камънаци и диви калдъръми с девствени гори. Стъпваш и се губиш в стъпките си,а и назад не можеш да се върнеш.Непознатто и нищото. ""С тая глава далече нема да стигнеш"", твърдеше един от родителите ми.Ами без нея - накъде ?!
*крещи по мачове,
ама на ония с многото фенове. Фенските. С извън кожата си и разум. С димките и пиратките.С късите пасове и дългите овации, С химна и скамейките. С виковете. Без семките.
*забавлява,
ама по нашия начин. Моя и на още десетима. Сипваш си едно уиски и не спираш да си го сипваш четири дена. Оставяш всичко в няколкостотинте ""Наздраве"" и ""Абе ти мене..."".Еми не,не те уважавам.Обичам те !
*пише,
ама за абсолютното.За атомите в човешките отношения. За магистралите към профанното и търсенето на аз-а.За шизофренични отклонения и лудите разклонения на сърцето.За пречупената или направо строшенат световна литература,за която на никой не му д-р-е-м-е...Галактически рейсаджий и големи бебета.
*чувства,
ама до световъртеж.Да ме върти като студено тихоокенанско течение,а после да корабокрушира зад границата на паралела между влюбването и привличането.Ама и меридианите си ги искам.Ония мешаници,неконкретики и премълчаваници. Енигмите.Крайните,дълбоки шифъри на човещинката и безбройните кодови комбинации на съзнанието.Нашите,те,него,тя...всички лични местоимения без конкретно местоположение и месторабота.Чувства ми се като чувство.
На мене ми се....толкова много неща.Пускат хартиени лодки в шише от бира и ми драскат квадратчета по тест формуляра за изпита,нанизват ми се мъниста и ми се скача на реге.
Живее ми се !
ама едно такова бързо,динамично и неконтролируемо,че душата ми да влиза в конфликт с тялото.Изразително.С всички органи в ритъм. Сътворява ми се черна магия в бели дрехи...
*снима,
ама такива неща,дето другите имат извадени очи за тях. Злободневници. Просяк,дишащ лепило, майка пресичаща на червен светофар и двойка,целуваща се на пейката в мола.Абсурди ми се снимат. Български...
*рисува,
ама драсканици. Криви линии. Чипи носове и гримирани очи, Маскарад на боите за коса и тайвански дрехи.Счупени чаши и още по счупени човешки настроения. Лудници...
*тича под дъжда,
ама под оня,планинския,дето завалява върху ти и те мие до кост. Чисти те от пороците на съвремието.И да вали.Ама наистина много.Да удави що има лошо.
*обикаля,
ама по ония места. С многото камънаци и диви калдъръми с девствени гори. Стъпваш и се губиш в стъпките си,а и назад не можеш да се върнеш.Непознатто и нищото. ""С тая глава далече нема да стигнеш"", твърдеше един от родителите ми.Ами без нея - накъде ?!
*крещи по мачове,
ама на ония с многото фенове. Фенските. С извън кожата си и разум. С димките и пиратките.С късите пасове и дългите овации, С химна и скамейките. С виковете. Без семките.
*забавлява,
ама по нашия начин. Моя и на още десетима. Сипваш си едно уиски и не спираш да си го сипваш четири дена. Оставяш всичко в няколкостотинте ""Наздраве"" и ""Абе ти мене..."".Еми не,не те уважавам.Обичам те !
*пише,
ама за абсолютното.За атомите в човешките отношения. За магистралите към профанното и търсенето на аз-а.За шизофренични отклонения и лудите разклонения на сърцето.За пречупената или направо строшенат световна литература,за която на никой не му д-р-е-м-е...Галактически рейсаджий и големи бебета.
*чувства,
ама до световъртеж.Да ме върти като студено тихоокенанско течение,а после да корабокрушира зад границата на паралела между влюбването и привличането.Ама и меридианите си ги искам.Ония мешаници,неконкретики и премълчаваници. Енигмите.Крайните,дълбоки шифъри на човещинката и безбройните кодови комбинации на съзнанието.Нашите,те,него,тя...всички лични местоимения без конкретно местоположение и месторабота.Чувства ми се като чувство.
На мене ми се....толкова много неща.Пускат хартиени лодки в шише от бира и ми драскат квадратчета по тест формуляра за изпита,нанизват ми се мъниста и ми се скача на реге.
Живее ми се !
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
