Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2015 12:03 - Грехопадащи звездоброи...
Автор: booom Категория: Изкуство   
Прочетен: 1085 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.10.2015 11:10


 Гледах я докато спи.Под клепачите,по пътя към вътрешните и лица,се срещаше с истинските си.Наподобяваше ми невинността на бебе, дързостта на млада жена и безащитността на онези,малки,нощни пеперуди в нюанса на по-добрите нощи.Изпълваше ме диханието и,което усещах в километрите,в душите ни,които ни деляха на хиляди,Чувствах ръката и най-силното и най-слабото място на тази земя и се молех да не ме пусне никога. Исках залезите и.Най-тъмните и страни,обагрени от акварела на нечистата и съвест. Омърсената и, от грехопадащи звездоброи,кожа.В нормалните си сънища,впивах устните си във врата и и прехапвах сънната и артерия,почти до загуба на съзнание.Избистрях погледа си в полуунеса на всички събирани тайно копнежи,за да ги проектирам като старо кино в дните си.Обожавах да я слушам като мълчи.Чувах демоните и,които вкарвах дълбоко в себе си,за да не излезне никога от мен, Беше по-малко от това,което заслужавах и повече от това,което някога съм искала. Превъртах епизодите на живота ми и сякаш тя винаги е била там.Знаех си,че познавам мириса на кожата и от някъде,но не беше отскоро.Може би от преден живот.Може би от няколко преди него.Опреличавах я на сродна.Не,не душа.Система. Съвкупност от уединени молекули в пространството.Атомни частици и кристални димери. Източно-западно вълнение на единствени погледи.Рубикови загадки бяха лицата,в които се губех като ключе от пощенска кутия и незалепена марка.Не исках да я виждам. С хилядите и адреси,оставени като лепкави целувки по всичко що е нея.Не исках да докосвам един стар,пожълтял от времето плик,разпечатан,със стотици любовни послеписи и обещания за щастливо лято.Нямаше да мога да разчета размазаното мастило от размитите, направо,седмици и часове с чужди имена в спелуваници.Кошмареше световете ми,за да ги вкара в побърканото си съзнание.Монтираше границите в безграничното на самата си тя.Отблъскваше ме бумерански,стъпваше цветята ми и ги правеше по неин вкус.Съсипваше градините на щастието и засаждаше гори от плевели,които определяше за навици.Порочната и усмивчица се лакатушкаше от свенлива до греховна,за изпълни всички копнежи,минаващи през паралелите и.
Обичах я понякога.По някое време,в което дъжда отмива чуждите допири на пясъчните вълнения.Пътища без улици,каменисти и диви-това бяха посоките ми към нея.Без да знам,ще ме има ли утре,ще ме има ли днес и колко,ще остана ли,ако калдъръмите се изгубят в земетресенията от историите и....



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: booom
Категория: Забавление
Прочетен: 216640
Постинги: 115
Коментари: 26
Гласове: 99
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031