Постинг
28.06.2014 14:07 -
Малка,порцеланова кукличка
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1388 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2014 14:09
Прочетен: 1388 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.06.2014 14:09
Снощи си забравих в колата му една обица,кичур коса и няколко парчета душа,които и без друго нямаше да ми трябват.
Беше от онези срещи в колата,които не искаш да свършват.Мислиш си,колко уют и комфорт има между тези,нищо и никакви седалки.Чак ти се иска да живееш там.Не сама.Аз исках с него.
Беше ме прегърнал по неговия начин.Така,че белият ми дроб да не може да диша,но това да му харесва.Така,и двамата да чуваме как ребрата ми се пукат под напора на прегръдките му,но да не усещам болка.Така...В онези часове,минути и всъщност нямам представа,може би цяла нощ,се чувствах като малка,порцеланова кукличка,която той всеки миг щеше да строши с ръце.Порцеланът щеше да се пръсне на наивно малки стъкълца,които можеха да го порежат при следващото чистене на колата.А мен нямаше да ме има,за да му кажа,че това е просто драскотина,която много скоро ще зарасне,подобно на чувствата му към мен.Щеше да търси лепенки и бинт,в които да ме омотае,или поне парчетата от мен,но нямаше да намери нищо.Всичко щях да съм изхвърлила.Не исках да ме спасява.Не исках да събира душата ми,защото знаех,че ще види отражението си в нея.Не исках да се влюбва в една закърпена,сувенирна идилия.
Малко след като слезнах от колата му и се изгубих от поглед.Малко след като нощта замести ръцете му,там,до дясната страна на блока,отстрани,се свлякох в безпомощност.Нямаше сила,която да спре опостошителния порой в мен.Блъска,треска,крещя.Очите си изля от любов.След миг,малко повече от два мига,подпряна на фасадата,точно там,седнах,погледнах към небето и му се помолих да ме прибере.Нямах никаква работа повече тук.Само да го обичам.Прехапах се до кръв.Малка,гореща струйка се стече по брадичката ми.Исках да спре да ме боли,затова се опитах да насоча болката си към друго място.Не помогна.
Слънцето изгря към 06"00.Бях си отстрани на блока,бездушна,със струйка засъхнала кръв.Изправих се някак,оглеждайки се наоколо.Прекрасен летен ден.А снощи що за бури ? От любов...
Беше от онези срещи в колата,които не искаш да свършват.Мислиш си,колко уют и комфорт има между тези,нищо и никакви седалки.Чак ти се иска да живееш там.Не сама.Аз исках с него.
Беше ме прегърнал по неговия начин.Така,че белият ми дроб да не може да диша,но това да му харесва.Така,и двамата да чуваме как ребрата ми се пукат под напора на прегръдките му,но да не усещам болка.Така...В онези часове,минути и всъщност нямам представа,може би цяла нощ,се чувствах като малка,порцеланова кукличка,която той всеки миг щеше да строши с ръце.Порцеланът щеше да се пръсне на наивно малки стъкълца,които можеха да го порежат при следващото чистене на колата.А мен нямаше да ме има,за да му кажа,че това е просто драскотина,която много скоро ще зарасне,подобно на чувствата му към мен.Щеше да търси лепенки и бинт,в които да ме омотае,или поне парчетата от мен,но нямаше да намери нищо.Всичко щях да съм изхвърлила.Не исках да ме спасява.Не исках да събира душата ми,защото знаех,че ще види отражението си в нея.Не исках да се влюбва в една закърпена,сувенирна идилия.
Малко след като слезнах от колата му и се изгубих от поглед.Малко след като нощта замести ръцете му,там,до дясната страна на блока,отстрани,се свлякох в безпомощност.Нямаше сила,която да спре опостошителния порой в мен.Блъска,треска,крещя.Очите си изля от любов.След миг,малко повече от два мига,подпряна на фасадата,точно там,седнах,погледнах към небето и му се помолих да ме прибере.Нямах никаква работа повече тук.Само да го обичам.Прехапах се до кръв.Малка,гореща струйка се стече по брадичката ми.Исках да спре да ме боли,затова се опитах да насоча болката си към друго място.Не помогна.
Слънцето изгря към 06"00.Бях си отстрани на блока,бездушна,със струйка засъхнала кръв.Изправих се някак,оглеждайки се наоколо.Прекрасен летен ден.А снощи що за бури ? От любов...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
