Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2014 18:02 - Наистина не любов (секс,алкохол и предрасъдъци)
Автор: booom Категория: Изкуство   
Прочетен: 1864 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03.2014 14:00


 Здравей,мили.Или може би ""мили"" не е правилното прилагателно,нека бъде ""немили"". Иска ми се да те попитам ""Как си"",нали е в реда добрия етикет,но всъщност  не ми пука.И да си добре,и да си зле,по свестен на дали ще станеш.Поводът да ти пиша,сигурно вече ти е ясен,но вслучай,че не ти е,върни си назад предните няколко години.Едва ли виждаш идеалното гадже,перфектния мъж и верния партньор.
Моля те !!!!
По-скоро незаинтересования,неверния и всички думи с представка ""не"",които етимологичния ти  речник може да побере.Имал гадже !
Да !
Едно наивно дете в подрастваща възраст,не разбрало колко коварен е мъжкият индивид в природата.А за капак на всичко и се влюбило.Това същото момиче,с девствен поглед и чак дразнеща неопетненост.Научил си я как да се целува,как да се държи,как да ти бъде най-сигурна.Боли ли те от тази дума - сигурна.Такава,която съсигурност ще дойде до вратата ти,ако се скарате.Такава,която няма да се загледа в никой от приятелите ти и съответно никой не би я загледал.Мъжете не си падат по кротки създания,само се женят за тях,след време.Такава,която помни рождения ти ден,имения ти ден и всякакъв друг ден в календара,свързващ се с не разрушимата ви любов.Поживя в тази идилия известно време.Година...май нямаше и толкова.Послушание и комфорт.Няма жартиери,голи тела под шлифера и данталено бельо,говорещо повече от всяка дума.
Докато един ден...
Знаеш нататък.Вярвам,че няма как да го забравиш нито този месец,нито другият,нито в този живот като цяло.Безсънните нощи.Празните бутилки.Секс до откат.И после пак така.С моята поява се изгуби нейната изява.Прие идеята за навлизането ми живота ти еуфорично.Друго не би могло.Край на скучните вечери пред телевизора и отекчителните разговори с хилядите безплатни по мобилния.Край на караниците за това,че си забравил да и купиш цвете за 8-ми март.( ще ги яде ли тези рози,или да я питам пак ?! ) Край на емоционални кризи преди и след цикъл.Бях друг тип.Обрана откъм емоции.Не ти се бърках,исках същото.Външно не бях нищо особено.Средностатистически типаж от крайните квартали.Вътре имаше нещо,което нито тя,нито която и да било го притежаваше на този етап и цялото това нещо,което условно можем да наречем ""пламък"",беше само твое.Така гореше в него,така започваше и свършваше,така живееше.Скоро нейния образ избледня,подобно на черна тениска,забравена на простора през юли.Не присъстваше в разговорите ни.Не се притеснявахме дали ще ни види и как.Не изпитвахме дори гузна съвест,защото тя не бе способна да пробуди такива емоции и в двама ни.Дойде онзи тънък момент,в който ""официалната"" ти приятелка стои като статичен персонаж в живота ти.Сякаш целият ти първоначален ентусиазъм към нея бе свършил от последното фелацио.Тя бе нещо като стара саксия на перваза-непречеща,нетрябваща,обаче оставена за всеки случай.Случай,който щеше да настъпи в някоя самотна вечер или ден.Или може би нямаше да настъпи никога.
Отношението ми кам другата ти ми беше променливо.
.Имаше мигове,в които я мразех.Не заради друго,а заради нейната възможност и моята невъзможност да се срещате през деня,да се радвате заедно на слънчевото време и да ядете сладолед от машина.После я съжалявах.Вярваше на толкова лъжи и нелепи оправдания.Толкова ли те обичаше,че и зрението си бе изгубила,заедно с ума, по теб.Понякога ми ставаше мила.Наивността винаги е пораждала в мен положителни чувства.Наивността не бе негатив,тя бе позитив,съдържащ негативно значение.Личното не беше към нея,беше към теб.Към вечната ти апатия.Към променливите ти настроения.Не знаеше коя от двете искаш повече,защото имаше и двете.Аз не ти бях удобна,нито сигурна.Не идвах винаги на уговорките ни,тръгвах си по никое време и бях неоткриваема с дни.Не можеше да разчиташ да ти бъда вярна,защото исках същото в замяна,а ти не можеше да ми го предложиш.Затова карахме на автопилот.С мръсна газ.Всеки път,а сякаш за първи път.Не ти омръзвах,заради непостоянната си природа.Заради това,че не можеше да придвидиш каква ще съм този път.Пасвах ти на всичко откачено и неморално в теб като започнем от извратените ти вкусове за храна и стигнем до още по извратените ти сексуални фантазии.Нямаше ме в живота ти.Бях непостоянна величина и неопростена теорема.Имаше нужда точно от това.Искаше точно това да ти се случва винаги.
НО...
Появи се като бумеранг напук на самовлюбените ни планове за вечно щастливо чукане.Тихата и безлична приятелка започна да задава прекалени въпроси,в повечето случай неудобни.Мъжкото ти достойнство започна да се лъкатушка между гузна съвест и незадоволен интерес.Започна това, от което и тримата се страхувахме-да не знаеш какво искаш.Пак не ми пукаше особено.Наблюдавах лутанията ти между мен и нея.Губеше контрол над ситуацията.Ставаше слаб.Дилеми проникваха като студена,водна струя в ума ти и не ти позволяваха да се отдадеш на нито едната.Колко жалка гледка бе това.Един мъж изтъкан от емоционални загуби и победи,сега не можеше да реши.Покорната или лудата.Пасивната или активната.
Коя ?! Коя,по дяволите !
Не можех да те понасям такъв.Слаб.Не ме възбуждаше,не ме провокираше,не манипулираше мислите ми.Затова след поредното несъответствие в мненията ни,те пратих на майната си,с ясното съзнание,че няма да се върнеш оттам.
Дали исках това ?
Вероятно и да,и не.Забавлявахме се прекалено дълго,цената беше станала висока,а никой не обича да плаща прекалено,заради хедонизмът си.В крайна сметка му беше това.Не ме разбирай погрешно,даже не е нужно и да ме разбираш.Дадох ти повече,отколкото бих дала за подобен тип отношения.За секс отношения.Взех ти достатъчно.Не от теб,от приятелката ти.Тя понесе отказите за срещи и липсите ти.Тя понесе безраличието ти и хладнината в най-интимните ви мигове.И дори не се съпротиви.Или може би си мислиш,че не е знаела за нас.Не е искала да знае.Една жена винаги знае когато мъжът и не е отдаден.А ти не беше.
Е,това е,мили.Това е всичко доизказано.Това е многоточието в очите ми.Това недоизписания ред.Сега сме там,откъде започнахме.Имаш нея.Имам себе си.Остава само да бъдем като преди.Непознати.Да се подминаваме в метрото.Да изтрием номерата си.Да изперем смачканите ризи и следите от грим.Да излекуваме драскотините от по-добрите нощи.Да не знаем имената си,за да има шанс,да си ги научим отново.
Някой ден....
Знаеш ли... 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: booom
Категория: Забавление
Прочетен: 216666
Постинги: 115
Коментари: 26
Гласове: 99
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031