Постинг
05.01.2014 18:02 -
За първите ни връзки хронологично
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1081 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2014 15:06
Прочетен: 1081 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.01.2014 15:06
Странно явление са първите сериозни връзки.
Впускаш се в нещо напълно непознато и после същото това нещо ти става познато до отвръщение.Сблъсъкът с някой идентичен и не толкова идентичен се кани да те промени.И те променя.Не отведнъж.Не с фойерверки и заря.Не с цветни палитри.С времето.
Вероятно колкото и да ми се иска да забравя първата си прочувствена целувка,няма да успея.Прочувствена,не първа.Онзи поглед преди нея и онова дихание.Той дишаше чрез мен и аз чрез него.Не беше сливане на устни,а сливане на светове.И кратката усмивка след целувката.Желание,грях и изкупление..В тази последователност.Когато си по средата между детсвото и младостта не си преживял почти нищо.Та какво можеше да си преживял в една среда ? И в тази насока-всичко ти предстоеше.Ясно чувствам допира му .Ръцете му се плъзгаха едва,по настръхналата ми от удоволствие плът.Толкова жадно се искахме,че ни се виеше свят от страст.След това .... отдадохме си всичко,което имахме.Един на друг.Така започва винаги...Отне ми пет години,за да го разбера.
Първата ми сериозна връзка ми даде повече,отколкото ми взе.Направи ме смела,когато го нямаше.Изостри чувството ми за себепринадлежност,когато му давах всичко,а не получавах същото в замяна.Даде ми надежда,там където моята беше ме оставила.Вдигна ме от дъното,когато изгубих смелостта си да плувам.Помогна ми да повярвам в чудеса,които с времето се разбиха,но въпреки това оставиха добри спомени.Показа ми болката.Не тази,като си ожулиш коляното на асвалта,а тази в която си ожулваш сърцето,но дотолкова,че понякога си мислиш,че тази рана никога няма да ти мине.А кофтито на такъв тип ожулвания е ,че не си сигурен дали искаш да ти мине.Защото ако и това си отиде,не знаеш какво ще остане от теб.Да,до такава степен първата ми любов бе приела моята идентичност,че не можех дълго да съществувам отделно.Изпълваше ме със съмнения къде свършва тя и започвам аз.Къде е той и къде съм аз.Какво бяхме... ?
Странно явление,наистина.Не можеш да се отърсиш с години от едно чисто и просто преживяване.И го връщаш като стара дата и го връщаш,и го връщаш...След първата сериозна връзка най-много има от спомените.Моите ги събирах с чували и пак са останали някакви снимки по тефтерите и кутиите от подаръци.Гледаш ги тези,стотици неща избирани с обич и вкус и се питаш единствено : ""Къде сбърках"" ? ""Защо сега нямам това ?"".Отново ми отне време докато разбера,че не ми е нужно.Всъщност няма да лъжа.Не време.Третия човек.Когато видях него и нея всичко се пречупи.Цялата самоувереност се сгромоляса под егото нас чуждия.Сега имаше друг владетел на сърцето и разума му.Нямаше смисъл да се бориш за вече изгубени каузи.Нямаше смисъл да правиш драми без драма.Всичко,което се случваше се случваше без твоята намеса.Това го научих най-трудно...
И въпреки,че още го сънувам понякога.И въпреки,че има моменти в,които искам той да е до мен.И въпреки,че често си го пожелавам.Знам.Първата връзка не умира никога.Та как може да умре нещо,което е заявило своята вечност в нечии сърце.Как ?
Впускаш се в нещо напълно непознато и после същото това нещо ти става познато до отвръщение.Сблъсъкът с някой идентичен и не толкова идентичен се кани да те промени.И те променя.Не отведнъж.Не с фойерверки и заря.Не с цветни палитри.С времето.
Вероятно колкото и да ми се иска да забравя първата си прочувствена целувка,няма да успея.Прочувствена,не първа.Онзи поглед преди нея и онова дихание.Той дишаше чрез мен и аз чрез него.Не беше сливане на устни,а сливане на светове.И кратката усмивка след целувката.Желание,грях и изкупление..В тази последователност.Когато си по средата между детсвото и младостта не си преживял почти нищо.Та какво можеше да си преживял в една среда ? И в тази насока-всичко ти предстоеше.Ясно чувствам допира му .Ръцете му се плъзгаха едва,по настръхналата ми от удоволствие плът.Толкова жадно се искахме,че ни се виеше свят от страст.След това .... отдадохме си всичко,което имахме.Един на друг.Така започва винаги...Отне ми пет години,за да го разбера.
Първата ми сериозна връзка ми даде повече,отколкото ми взе.Направи ме смела,когато го нямаше.Изостри чувството ми за себепринадлежност,когато му давах всичко,а не получавах същото в замяна.Даде ми надежда,там където моята беше ме оставила.Вдигна ме от дъното,когато изгубих смелостта си да плувам.Помогна ми да повярвам в чудеса,които с времето се разбиха,но въпреки това оставиха добри спомени.Показа ми болката.Не тази,като си ожулиш коляното на асвалта,а тази в която си ожулваш сърцето,но дотолкова,че понякога си мислиш,че тази рана никога няма да ти мине.А кофтито на такъв тип ожулвания е ,че не си сигурен дали искаш да ти мине.Защото ако и това си отиде,не знаеш какво ще остане от теб.Да,до такава степен първата ми любов бе приела моята идентичност,че не можех дълго да съществувам отделно.Изпълваше ме със съмнения къде свършва тя и започвам аз.Къде е той и къде съм аз.Какво бяхме... ?
Странно явление,наистина.Не можеш да се отърсиш с години от едно чисто и просто преживяване.И го връщаш като стара дата и го връщаш,и го връщаш...След първата сериозна връзка най-много има от спомените.Моите ги събирах с чували и пак са останали някакви снимки по тефтерите и кутиите от подаръци.Гледаш ги тези,стотици неща избирани с обич и вкус и се питаш единствено : ""Къде сбърках"" ? ""Защо сега нямам това ?"".Отново ми отне време докато разбера,че не ми е нужно.Всъщност няма да лъжа.Не време.Третия човек.Когато видях него и нея всичко се пречупи.Цялата самоувереност се сгромоляса под егото нас чуждия.Сега имаше друг владетел на сърцето и разума му.Нямаше смисъл да се бориш за вече изгубени каузи.Нямаше смисъл да правиш драми без драма.Всичко,което се случваше се случваше без твоята намеса.Това го научих най-трудно...
И въпреки,че още го сънувам понякога.И въпреки,че има моменти в,които искам той да е до мен.И въпреки,че често си го пожелавам.Знам.Първата връзка не умира никога.Та как може да умре нещо,което е заявило своята вечност в нечии сърце.Как ?
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
