Постинг
05.10.2013 18:19 -
Някои.Никой.Точка...
Много бяха идвали.
И си бяха отивали със скоростта на невъзвратимото минало.
Някои успяха да ме докоснат отвътре,други дори не одраскаха мисълта ми.Имаше луди с идеи,които можеха да променят светове..Имаше аутсайдери,неспособни да съществуват по единично.Имаше изгубени сред другите.Имаше самотни до загуба на чувство.Имаше властни,чиято дързост самоунищожаваше.Имаше безсмилено създадени,разколебани в целите си.Имаше забравени от археологията,yбедени в съвършенството си.
Някои нарисуваха картини по тялото ми с пръсти.Едни по-прекрасни от други,но с непродаваема стойност.Просто едни бяха по художници от други.По-незабравими,по-изключителни.
Те оставиха следа.
Някои ме разрушиха до основи.Не беше гранат или динамит.Нито тротил или друго взривно съединение,но беше съединение.Експлозия.Свършвах на някой тротоар и празна спирка.Така разбиха в мен,че рядко си струваше да започна отначало.
Те не оставиха нищо.
Някои гравираха името си върху пулса ми.Накараха ме да ги обичам до дезориентация и дори не ми оставяха навигация,за да се върна.Отнемаха ми и ми даваха едновременно.Събуждаха сетивата ми от плюс до минус безкрайност.
Те ми дадоха живот.
Някои минаха от другата страна.Връзки базирани на еднопосочен билет към някоя хотелска стая.Страст без повод.Отговори без въпроси.Нищо в нищото.
Те оставиха интереса.
Някой бяха станали на дума.Говориш,слушаш и се учиш.Ти има какво да им кажеш.Те имат какво да ти кажат.Изречения наоколо.Без заглавие.
Те оставиха опита.
Много бяха идвали.
* * *
Никой не остана....
И си бяха отивали със скоростта на невъзвратимото минало.
Някои успяха да ме докоснат отвътре,други дори не одраскаха мисълта ми.Имаше луди с идеи,които можеха да променят светове..Имаше аутсайдери,неспособни да съществуват по единично.Имаше изгубени сред другите.Имаше самотни до загуба на чувство.Имаше властни,чиято дързост самоунищожаваше.Имаше безсмилено създадени,разколебани в целите си.Имаше забравени от археологията,yбедени в съвършенството си.
Някои нарисуваха картини по тялото ми с пръсти.Едни по-прекрасни от други,но с непродаваема стойност.Просто едни бяха по художници от други.По-незабравими,по-изключителни.
Те оставиха следа.
Някои ме разрушиха до основи.Не беше гранат или динамит.Нито тротил или друго взривно съединение,но беше съединение.Експлозия.Свършвах на някой тротоар и празна спирка.Така разбиха в мен,че рядко си струваше да започна отначало.
Те не оставиха нищо.
Някои гравираха името си върху пулса ми.Накараха ме да ги обичам до дезориентация и дори не ми оставяха навигация,за да се върна.Отнемаха ми и ми даваха едновременно.Събуждаха сетивата ми от плюс до минус безкрайност.
Те ми дадоха живот.
Някои минаха от другата страна.Връзки базирани на еднопосочен билет към някоя хотелска стая.Страст без повод.Отговори без въпроси.Нищо в нищото.
Те оставиха интереса.
Някой бяха станали на дума.Говориш,слушаш и се учиш.Ти има какво да им кажеш.Те имат какво да ти кажат.Изречения наоколо.Без заглавие.
Те оставиха опита.
Много бяха идвали.
* * *
Никой не остана....
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
