Постинг
21.09.2013 00:01 -
Из бележки на леката шизофрения
-Искаш ли да помълчим заедно-чух отнякъде.Всъщност май дори нямаше глас.
-Добре...-моят произведе категоричен звук,чието ехо бе повторено от олющените наскоро,стени.
-Цигарата ти догаря в пепелника.Пиеш някаква зелена гадост и от време на време се прокашляш като стар пушач,опитващ се да отложи края си.
-И...
-Недоумението ти винаги ме е изнервяло.Този псевдо непокизъм.Това псевдо отричане.И тръгването ти напук...
Другото ми Аз беше по-различно от първото ми Аз.Някак по се задълбочаваше в ситуации,които реално не бяха реални.Да,вероятно чиста форма лека шизофрения.Работата е там,че докато едното в теб се бори за нещо и всичко останало остава на заден план,то все ще се намери някое отклонение да те приземи.Най-често в задушевна стая,с чаша,нещо за пушене и евентуално,ако имаш късмет,добра компания.Аз не се оплаквах от моята.Даже май напротив...
-Та ти тръгваш напук.Бягаш,защото не са ти дали причина да останеш.
-Нормално...
-Не ! Ненормално е.Не може да искаш от хората причини.Та те не знаят какво правят на земята,ти си тръгнала да им искаш причини.По-лесно им поискай сол или някаква услуга.но не ги питай-защо това,защо така,защо,защо,защо и после пак.
-Да,но как можеш да знаеш,че си желан,ако не ти го покажат.Как да разбереш?
-Като спреш да мислиш.Знаеш ли,че проблемът на 95% от здравомислещите хора на планетата е мисленето.Прекомерното мислене.До прекаляване.
-Сега да спра и да мисля ,така ли ?
-Опитай.Може да не се получи.Може да се получи.Може да излезе нещо по средата с неописуемия чар на невъзможното.
-Ами ако...
Изчезна.Винаги правеше така.Това беше категоричния знак или да си легна или да му звънна.
-Ехо...
Пак нищо.Май ще си сипя още едно...
-Добре...-моят произведе категоричен звук,чието ехо бе повторено от олющените наскоро,стени.
-Цигарата ти догаря в пепелника.Пиеш някаква зелена гадост и от време на време се прокашляш като стар пушач,опитващ се да отложи края си.
-И...
-Недоумението ти винаги ме е изнервяло.Този псевдо непокизъм.Това псевдо отричане.И тръгването ти напук...
Другото ми Аз беше по-различно от първото ми Аз.Някак по се задълбочаваше в ситуации,които реално не бяха реални.Да,вероятно чиста форма лека шизофрения.Работата е там,че докато едното в теб се бори за нещо и всичко останало остава на заден план,то все ще се намери някое отклонение да те приземи.Най-често в задушевна стая,с чаша,нещо за пушене и евентуално,ако имаш късмет,добра компания.Аз не се оплаквах от моята.Даже май напротив...
-Та ти тръгваш напук.Бягаш,защото не са ти дали причина да останеш.
-Нормално...
-Не ! Ненормално е.Не може да искаш от хората причини.Та те не знаят какво правят на земята,ти си тръгнала да им искаш причини.По-лесно им поискай сол или някаква услуга.но не ги питай-защо това,защо така,защо,защо,защо и после пак.
-Да,но как можеш да знаеш,че си желан,ако не ти го покажат.Как да разбереш?
-Като спреш да мислиш.Знаеш ли,че проблемът на 95% от здравомислещите хора на планетата е мисленето.Прекомерното мислене.До прекаляване.
-Сега да спра и да мисля ,така ли ?
-Опитай.Може да не се получи.Може да се получи.Може да излезе нещо по средата с неописуемия чар на невъзможното.
-Ами ако...
Изчезна.Винаги правеше така.Това беше категоричния знак или да си легна или да му звънна.
-Ехо...
Пак нищо.Май ще си сипя още едно...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
