Постинг
09.09.2013 01:16 -
Всичко хубаво ( все някога свършва или пък...)
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1353 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2013 01:17
Прочетен: 1353 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 09.09.2013 01:17
Той каза,че е невъзможно.Какъв глупак само ?!
...
За два дни ми беше дал повече отколкото друг за година.Беше ме накарал да се усмихна над 100 пъти и да се разплача на няколко.Беше успял да ме унижи и да ме боготвори едновременно.Беше ми казал думи,които никога не бях чувала за себе си и беше уловил странностите ми.Сякаш ме познаваше половин живот.Беше ме накарал да се замисля и бе понечил да остави следа.Без да съм му я искала.Беше провокирал въображението ми.Беше ме целунал спонтаннно и ме погледнал с особения поглед на нещо зараждащо се в него.Не ми приличаше на някой случаен.По-скоро на някой,който дълго щеше да се лута из съзнанието ми и да ме кара да го търся.Беше ли възможно,се питах в часовете, след вторият, изцяло,заедно прекаран ден.Беше ли възможно този странник да си е намерил място толкова бързо,в една лишена от цялост душа.Та хората чакаха с години това.С години да намериш този,който да е способен да ти даде поне част от представата ти за теб.А на мен той ми я бе дал.За по-малко от 24h.И сега би трябвало да бъда рядко щастлива,нали ? Истината е,че бях...Докато не го видях на позната гара.После магистралата и край! И после да започна да го търся сред 7 млн. приличащи си хора.Знам,че беше споменал за своята уникалност,но по-скоро наподобяваше лудост.Кой търсеше непознати сред 7 млн...
...
Той каза,че е невъзможно.Невъзможно някога да бъдем заедно.
А за мен ли ? За мен беше невъзможно да не бъдем !
...
За два дни ми беше дал повече отколкото друг за година.Беше ме накарал да се усмихна над 100 пъти и да се разплача на няколко.Беше успял да ме унижи и да ме боготвори едновременно.Беше ми казал думи,които никога не бях чувала за себе си и беше уловил странностите ми.Сякаш ме познаваше половин живот.Беше ме накарал да се замисля и бе понечил да остави следа.Без да съм му я искала.Беше провокирал въображението ми.Беше ме целунал спонтаннно и ме погледнал с особения поглед на нещо зараждащо се в него.Не ми приличаше на някой случаен.По-скоро на някой,който дълго щеше да се лута из съзнанието ми и да ме кара да го търся.Беше ли възможно,се питах в часовете, след вторият, изцяло,заедно прекаран ден.Беше ли възможно този странник да си е намерил място толкова бързо,в една лишена от цялост душа.Та хората чакаха с години това.С години да намериш този,който да е способен да ти даде поне част от представата ти за теб.А на мен той ми я бе дал.За по-малко от 24h.И сега би трябвало да бъда рядко щастлива,нали ? Истината е,че бях...Докато не го видях на позната гара.После магистралата и край! И после да започна да го търся сред 7 млн. приличащи си хора.Знам,че беше споменал за своята уникалност,но по-скоро наподобяваше лудост.Кой търсеше непознати сред 7 млн...
...
Той каза,че е невъзможно.Невъзможно някога да бъдем заедно.
А за мен ли ? За мен беше невъзможно да не бъдем !
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
