Постинг
06.09.2013 11:17 -
Маската се чупи и героят изчезва...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2013 11:17
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.09.2013 11:17
Приятелството беше форма на живот.
Многосфера или многоъгълник,но все пак форма.Беше тази част,която привидно можеше да изгубиш,но никога не губеше.Защото истинските неща само можеха да те унищожат-те не можеха да си тръгнат ей така.
Тази част,която оставаше с теб,когато маската се счупи и героят изчезне.Която те събираше при най-големите бури и те създаваше отначало.когато саморазрухата е в последен стадии.Нищо не приличаше на приятелството между двама души.Нищо не скрепяваше така душите и не даваше тази свобода да бъдеш изцяло лицето,което по-начало никога не си бил,освен зад блиндирани врати и здраво укрепени прозорци.Никой нe бе дарен със силата да приема всяка грозна твоя гримаса,но на приятелят му се налагаше.Виждаше те щастлив до безумие и също толкова нелепо нещастен и въпреки това не се отказваше.Сякаш ти беше животоскрепяващата част от него и той тази същата от теб.Какво бяха емоционалните катастрофи и житейските сблъсъци ?! Какво бяха свлечените светове и отровената чувствителност ?! Какво бяха няколко малки сбогувания или едно голямо ""Чао"" ?!
Любовта не можеше да ти даде това.Тя бе оплетена в собствения си егоизъм да бъде обичана,да бъде разбирана,да бъде предопределена.Затова любовта се плашеше при първият сблъсък с истинската форма на лицето.Затова се страхуваше от грозното.От суета.Искаше съвършенството.
А приятелството беше всичко,но не и съвършенство.Форма на предрасъдък.Форма на живот...
Многосфера или многоъгълник,но все пак форма.Беше тази част,която привидно можеше да изгубиш,но никога не губеше.Защото истинските неща само можеха да те унищожат-те не можеха да си тръгнат ей така.
Тази част,която оставаше с теб,когато маската се счупи и героят изчезне.Която те събираше при най-големите бури и те създаваше отначало.когато саморазрухата е в последен стадии.Нищо не приличаше на приятелството между двама души.Нищо не скрепяваше така душите и не даваше тази свобода да бъдеш изцяло лицето,което по-начало никога не си бил,освен зад блиндирани врати и здраво укрепени прозорци.Никой нe бе дарен със силата да приема всяка грозна твоя гримаса,но на приятелят му се налагаше.Виждаше те щастлив до безумие и също толкова нелепо нещастен и въпреки това не се отказваше.Сякаш ти беше животоскрепяващата част от него и той тази същата от теб.Какво бяха емоционалните катастрофи и житейските сблъсъци ?! Какво бяха свлечените светове и отровената чувствителност ?! Какво бяха няколко малки сбогувания или едно голямо ""Чао"" ?!
Любовта не можеше да ти даде това.Тя бе оплетена в собствения си егоизъм да бъде обичана,да бъде разбирана,да бъде предопределена.Затова любовта се плашеше при първият сблъсък с истинската форма на лицето.Затова се страхуваше от грозното.От суета.Искаше съвършенството.
А приятелството беше всичко,но не и съвършенство.Форма на предрасъдък.Форма на живот...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
