Постинг
04.06.2013 15:44 -
''...тя беше от лудите...''
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 2129 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2013 23:16
Прочетен: 2129 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 04.06.2013 23:16
Питах се колко висок праг на болка има.Отколко места трябваше да закърви,за да го остави и да продължи сама, пътя си.Колко още срещи,в които той идва с новата си.Колко още мили думи,казани на празно.Наблюдавах я.Дете продало гордостта си...
Така и не го забрави-първата голяма любов.Първото влюбване.Първият порив.Мина време,откакто не бяха заедно,но в нея счупеното не се залепи.Повечето биха забравили.Като него.Но не и тя.Тя беше от лудите,със сърце по тежко от собственото им тегло.Със очи,които можеха да видят всичко,дори него с друга.Така и стана.Той не тъжи дълго.Замени я при първата по-добра възможност.Изхвърли спомените им,за да направи място на новите.Но тя не се отказа.Този копнеж,способен да обръща вселени не и го позволи.Предпочете да го вижда с друга,но да го вижда.Вече не беше ""любимата"",а ""една приятелка"" и вместо прегръдка,получаваше хладно ръкостискане.Чуваше какво ли не-всички онези думи,които бяха за нея някога.Обещанията,вричанията,утехите и радостите...Начинът на докосване беше същият.Малките подаръци от някоя случайно видяна сергия.Цветето ,открадното от градинка пред блок.Ей такива повтарящи се неща,от чиито спомен тя бягаше,но той явно не можеше.Сякаш ги проектираше върху новата си приятелка,за да притъпи пулса на миналото.И сякаш и него го болеше,но беше прекалено слаб,за да го покаже.
Вече знаех колко висок е прагът на болката и.Повече отколкото тя си мислеше,повече отколкото той предполагаше и много повече от колкото искаха да бъде...
Така и не го забрави-първата голяма любов.Първото влюбване.Първият порив.Мина време,откакто не бяха заедно,но в нея счупеното не се залепи.Повечето биха забравили.Като него.Но не и тя.Тя беше от лудите,със сърце по тежко от собственото им тегло.Със очи,които можеха да видят всичко,дори него с друга.Така и стана.Той не тъжи дълго.Замени я при първата по-добра възможност.Изхвърли спомените им,за да направи място на новите.Но тя не се отказа.Този копнеж,способен да обръща вселени не и го позволи.Предпочете да го вижда с друга,но да го вижда.Вече не беше ""любимата"",а ""една приятелка"" и вместо прегръдка,получаваше хладно ръкостискане.Чуваше какво ли не-всички онези думи,които бяха за нея някога.Обещанията,вричанията,утехите и радостите...Начинът на докосване беше същият.Малките подаръци от някоя случайно видяна сергия.Цветето ,открадното от градинка пред блок.Ей такива повтарящи се неща,от чиито спомен тя бягаше,но той явно не можеше.Сякаш ги проектираше върху новата си приятелка,за да притъпи пулса на миналото.И сякаш и него го болеше,но беше прекалено слаб,за да го покаже.
Вече знаех колко висок е прагът на болката и.Повече отколкото тя си мислеше,повече отколкото той предполагаше и много повече от колкото искаха да бъде...
Вълнообразно
1.
calli -
Поздрави.
04.06.2013 20:27
04.06.2013 20:27
Чувствени думи. Голямата любов трудно се забравя, а и забравата понякога не е препоръчителна, особено когато съумееш да се научиш да летиш целенасочено с въображението си. Един откраднат миг на такъв летеж може да донесе реални емоции и наслада. Друг е въпроса когато боли. Всъщност при любовта винаги боли..., но това е една сладка болка, която всички търсим сами, въпреки всичко.
Поздрави за чувствените думи и искреното споделяне.
цитирайПоздрави за чувствените думи и искреното споделяне.
Благодаря ти и аз за милите думи :) То преживяното,нали знаеш - най-искрено е :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 99
