Постинг
20.04.2013 11:31 -
Някаква обич...Апокалипстична
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 842 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2013 11:33
Прочетен: 842 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 20.04.2013 11:33
След като затвори телефона,лицето и се изкриви в странна гримаса.Очите и придобиха мътен вид и цялото и тяло затрепера,като в студен зимен ден.Ужас обгърна страните и.Отвори устни,за да каже нещо,сякаш на себе си,но думите и оставаха някъде дълбоко в гърлото.Приличаше на обезумяла.Загледа се в пространството,където беше празно,подобно на душата и.След разговора,изтръгнаха от нея и чувството,и усещането и представата за Него.Някой дръпна толкова силно струните,че ги скъса и последва крясък,причинен единственото от болката по изгубеното.Беше Той.Този ,със страданието.Този,с думите,от които падаш в пропастта.Този,който отнемаше.Да беше просто любов.Някаква обич.А тя точно такава ?! Внезапна,губеща се и намираща се отново.Преобръщаща.Апокалипстична.Невъзможна.
Направи опит да стане от стола,на който седеше.Стана,заклатушка се и в миг падна на пода.Свлече се като роклята,която Той разкопча при последната им среща.Удари главата си,но тази рана не беше нищо ,в сравнение със строшеното вътре в нея.Погледът и продължаваше да бъде устремен.Пак в онова пространство,не помръдващо от няколко часа.Да,бяха минали часове.И щяха да минат още.Толкова,колкото и го обичаше.Много...
Направи опит да стане от стола,на който седеше.Стана,заклатушка се и в миг падна на пода.Свлече се като роклята,която Той разкопча при последната им среща.Удари главата си,но тази рана не беше нищо ,в сравнение със строшеното вътре в нея.Погледът и продължаваше да бъде устремен.Пак в онова пространство,не помръдващо от няколко часа.Да,бяха минали часове.И щяха да минат още.Толкова,колкото и го обичаше.Много...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99