Изморих се да те чакам.Тези бързи,само щтриховани срещи.Тези погледи,които трябва да бъдат прикрити.Тези нехванати,желани ръце.Измори ме времето ни,което винаги е кратко.Стрелките на ръчният ти часовник,които отмерваха точно желанията ни.Измориха ме листенцата на маргаритката,която определяше дали ме обичаш.Скритите места,покрити с прах.Снимките, на които има толкова грях,обич и страх.Тайните,които обгръщаха съвестите ни нощем.

Онези моменти,които са обречени да бъдат моменти и да няма нищо друго след тях.Измори ме да гледам празната чаша от кафе след като си тръгнеш.Да усещам онзи лек,ненатрапчив,но незабравим мъжки парфюм.Да оправям омачканите от страст чаршафи и да откривам в тях забравените ти вещи,паднали от задният джоб на панталона ти.А после същите тези вещи да лежат на дъното на една метална кутия и да бъдат шанса ми да се върнеш още един път вкъщи.Измориха ме спомените ни,онова постоянно премятане на миналото,за да се почувствам по-добре.Твоята нерешителност и моята категоричност.Този пълен оборот между ‘’да’’ и ‘’не’’.Без почивен ден.